бъркане

Речник на българския език

бъ̀ркане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бъркани
  • бъркъне
  • бъркъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бър-ка-не
членувано бър-ка-не-то
мн.ч. бър-ка-ния
членувано бър-ка-ни-я-та