бързане

Речник на българския език

бъ̀рзане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бързани
  • бързъне
  • бързъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бър-за-не
членувано бър-за-не-то
мн.ч. бър-за-ния
членувано бър-за-ни-я-та