бърдуче

Речник на българския език

бърду̀че съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бардуче
  • бардучи
  • бърдучи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бър-ду-че
членувано бър-ду-че-то
мн.ч. бър-ду-че-та
членувано бър-ду-че-та-та