бърборанче

Речник на българския език

бърборанче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бър-бо-ран-че
членувано бър-бо-ран-че-то
мн.ч. бър-бо-ран-че-та
членувано бър-бо-ран-че-та-та