бънджи

Речник на българския език

бънджи съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бън-джи
членувано бън-джи-то
мн.ч. бън-джи-та
членувано бън-джи-та-та