бълха

Речник на българския език

бълха̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бълхѝ, ж. Дребно скокливо насекомо, без крила, което живее като паразит по хората и животните.
Бълха го ухапала.Разг. Не е понесъл значителни щети, не е пострадал особено.

Грешни изписвания (3)

  • балха
  • балхъ
  • бълхъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъл-ха
членувано бъл-ха-та
мн.ч. бъл-хи
членувано бъл-хи-те
звателна форма