българофонче

Речник на българския език

българофонче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъл-га-ро-фон-че
членувано бъл-га-ро-фон-че-то
мн.ч. бъл-га-ро-фон-че-та
членувано бъл-га-ро-фон-че-та-та