българофил

Речник на българския език

българофѝл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. българофѝли, м. Лице, което обича България и българите.

Грешни изписвания (7)

  • балгарофил
  • балгаруфил
  • балгърофил
  • балгъруфил
  • българуфил
  • бългърофил
  • бългъруфил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъл-га-ро-фил
непълен член бъл-га-ро-фи-ла
пълен член бъл-га-ро-фи-лът
мн.ч. бъл-га-ро-фи-ли
членувано бъл-га-ро-фи-ли-те
бройна форма бъл-га-ро-фи-ла
звателна форма