бъкел

Речник на българския език

бъ̀кел — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бъ̀кели, (два) бъ̀кела, м. Остар. Голям дървен съд за разнасяне на вода, с чучурки от двете страни, които едновременно са и дръжки.
• Бъкел не разбирам. — Разг. Нищо не разбирам.

Грешни изписвания (1)

  • бъкил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъ-кел
непълен член бъ-ке-ла
пълен член бъ-ке-лът
мн.ч. бъ-ке-ли
членувано бъ-ке-ли-те
бройна форма бъ-ке-ла
звателна форма —

Връзки