бъзла

Речник на българския език

бъ̀зла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бъ̀зли, ж. Пренебр. Страхливка. Ама че си бъзла!

Грешни изписвания (1)

  • бъзлъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъз-ла
членувано бъз-ла-та
мн.ч. бъз-ли
членувано бъз-ли-те
звателна форма