бушонче

Речник на българския език

бушонче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-шон-че
членувано бу-шон-че-то
мн.ч. бу-шон-че-та
членувано бу-шон-че-та-та