бучиниш

Речник на българския език

бучиниш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-чи-ниш
непълен член бу-чи-ни-ша
пълен член бу-чи-ни-шът
мн.ч. бу-чи-ни-ши
членувано бу-чи-ни-ши-те
бройна форма бу-чи-ни-ша
звателна форма