бухлат

Речник на българския език

бухла̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

бухла̀та, бухла̀то, мн. бухла̀ти, прил. Едър, набъбнал, издут. Бухлат пуяк.

Грешни изписвания (1)

  • бохлат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бух-лат
непълен член бух-ла-тия
пълен член бух-ла-ти-ят
ж. р. бух-ла-та
членувано бух-ла-та-та
ср. р. бух-ла-то
членувано бух-ла-то-то
мн. ч. бух-ла-ти
членувано бух-ла-ти-те