бухане

Речник на българския език

бу̀хане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. бу̀хам

Грешни изписвания (3)

  • бухани
  • бухъне
  • бухъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-ха-не
членувано бу-ха-не-то
мн.ч. бу-ха-ния
членувано бу-ха-ни-я-та