бухалка

Речник на българския език

буха̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. буха̀лки, ж.
1. Късо плоско дърво за бухане (удряне) на пране.
2. Ръчна граната с дръжка.
3. Дървен уред, който се използва в някои спортни игри.

Грешни изписвания (3)

  • бохалка
  • бохалкъ
  • бухалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-хал-ка
членувано бу-хал-ка-та
мн.ч. бу-хал-ки
членувано бу-хал-ки-те
звателна форма