бутон

Речник на българския език

буто̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. буто̀ни, (два) буто̀на, м. Копче за натискане на звънец, лампа, уред и др.

Грешни изписвания (1)

  • ботон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-тон
непълен член бу-то-на
пълен член бу-то-нът
мн.ч. бу-то-ни
членувано бу-то-ни-те
бройна форма бу-то-на
звателна форма —

Връзки