бутач

Речник на българския език

бутач — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-тач
непълен член бу-та-ча
пълен член бу-та-чът
мн.ч. бу-та-чи
членувано бу-та-чи-те
бройна форма бу-та-ча
звателна форма —

Връзки