буталка

Речник на българския език

бута̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бута̀лки, ж. ист. Тесен, конусовиден дървен съд, в който ръчно се бута (бие) мляко, докато се получи масло.

Грешни изписвания (3)

  • боталка
  • боталкъ
  • буталкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-тал-ка
членувано бу-тал-ка-та
мн.ч. бу-тал-ки
членувано бу-тал-ки-те
звателна форма