бурнус

Речник на българския език

бурнус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бур-нус
непълен член бур-ну-са
пълен член бур-ну-сът
мн.ч. бур-ну-си
членувано бур-ну-си-те
бройна форма бур-ну-са
звателна форма