бурма

Речник на българския език

бурма̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бурмѝ, ж. Разг. Винт.
същ. умал. бурмѝчка, мн. бурмѝчки, ж.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • борма
  • бормъ
  • бурмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бур-ма
членувано бур-ма-та
мн.ч. бур-ми
членувано бур-ми-те
звателна форма —

Връзки