бурлив

Речник на българския език

бурлив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бурлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бур-лив
непълен член бур-ли-вия
пълен член бур-ли-ви-ят
ж. р. бур-ли-ва
членувано бур-ли-ва-та
ср. р. бур-ли-во
членувано бур-ли-во-то
мн. ч. бур-ли-ви
членувано бур-ли-ви-те