бунтовница

Речник на българския език

бунтовница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бун-тов-ни-ца
членувано бун-тов-ни-ца-та
мн.ч. бун-тов-ни-ци
членувано бун-тов-ни-ци-те
звателна форма