бункерче

Речник на българския език

бункерче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бун-кер-че
членувано бун-кер-че-то
мн.ч. бун-кер-че-та
членувано бун-кер-че-та-та