бункер

Речник на българския език

бу̀нкер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бу̀нкери, (два) бу̀нкера, м.
1. Спец. Във военното дело — железобетонно укритие с оръдия и картечници.
2. Подземно железобетонно скривалище против въздушни нападения.
3. Специално изградено голямо вместилище за съхраняване на насипни материали.

Грешни изписвания (1)

  • бункир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бун-кер
непълен член бун-ке-ра
пълен член бун-ке-рът
мн.ч. бун-ке-ри
членувано бун-ке-ри-те
бройна форма бун-ке-ра
звателна форма