бунар

Речник на българския език

буна̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. буна̀ри, (два) буна̀ра, м. Диал. Кладенец.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бонар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-нар
непълен член бу-на-ра
пълен член бу-на-рът
мн.ч. бу-на-ри
членувано бу-на-ри-те
бройна форма бу-на-ра
звателна форма —

Връзки