бумкане

Речник на българския език

бу̀мкане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бумкани
  • бумкъне
  • бумкъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бум-ка-не
членувано бум-ка-не-то
мн.ч. бум-ка-ния
членувано бум-ка-ни-я-та