бумера̀нг
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. бумера̀нги, (два) бумера̀нга, м.
1. Вид оръжие от извито твърдо дърво, което може да се връща обратно при този, който го хвърля, ако не попадне в целта.
2. Прен. Само ед. Беда, злина, която се стоварва върху този, който я е използвал, за да навреди на някого.
1. Вид оръжие от извито твърдо дърво, което може да се връща обратно при този, който го хвърля, ако не попадне в целта.
2. Прен. Само ед. Беда, злина, която се стоварва върху този, който я е използвал, за да навреди на някого.
Грешни изписвания (4)
- бомеранк
- бомиранк
- бумеранк
- бумиранк
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бу-ме-ранг | |
|---|---|---|
| непълен член | бу-ме-ран-га | |
| пълен член | бу-ме-ран-гът | |
| мн.ч. | бу-ме-ран-ги | |
| членувано | бу-ме-ран-ги-те | |
| бройна форма | бу-ме-ран-га | |
| звателна форма | — | |