булче

Речник на българския език

бу̀лче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • булчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бул-че
членувано бул-че-то
мн.ч. бул-че-та
членувано бул-че-та-та