булдозер

Речник на българския език

булдо̀зер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. булдо̀зери, (два) булдо̀зера, м. Верижен трактор със специално гребло отпред за подравняване и почистване на пътища и терени.

Грешни изписвания (3)

  • болдозер
  • болдозир
  • булдозир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бул-до-зер
непълен член бул-до-зе-ра
пълен член бул-до-зе-рът
мн.ч. бул-до-зе-ри
членувано бул-до-зе-ри-те
бройна форма бул-до-зе-ра
звателна форма