булгур

Речник на българския език

булгу̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Счукано или едро смляно жито за варене и приготвяне на ястия.

Грешни изписвания (1)

  • болгур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бул-гур
непълен член бул-гу-ра
пълен член бул-гу-рът
мн.ч. бул-гу-ри
членувано бул-гу-ри-те
бройна форма бул-гу-ра
звателна форма