буксир

Речник на българския език

буксѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. буксѝри, (два) буксѝра, м.
1. Кораб, който тегли, влачи други плавателни съдове; влекач.
2. Стоманено въже, което се използва за теглене, влачене на плавателни съдове или други превозни средства.

Грешни изписвания (1)

  • боксир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бук-сир
непълен член бук-си-ра
пълен член бук-си-рът
мн.ч. бук-си-ри
членувано бук-си-ри-те
бройна форма бук-си-ра
звателна форма