букле

Речник на българския език

буклѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед. Памучна или вълнена прежда с надебелявания на нишките, подобни на малки възли.

Грешни изписвания (1)

  • бокле

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бук-ле
членувано бук-ле-то
мн.ч. бук-ле-та
членувано бук-ле-та-та