букла

Речник на българския език

бу̀кла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бу̀кли, ж. Кичур повита коса, къдрица. Косата ѝ е на букли.

Грешни изписвания (1)

  • буклъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бук-ла
членувано бук-ла-та
мн.ч. бук-ли
членувано бук-ли-те
звателна форма