буквар

Речник на българския език

буква̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. буква̀ри, (два) буква̀ра, м. Учебник за начално обучение по четене и писане на родния език.
същ. умал. буква̀рче, мн. буква̀рчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • боквар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бук-вар
непълен член бук-ва-ра
пълен член бук-ва-рът
мн.ч. бук-ва-ри
членувано бук-ва-ри-те
бройна форма бук-ва-ра
звателна форма