будоарче

Речник на българския език

будоарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-до-ар-че
членувано бу-до-ар-че-то
мн.ч. бу-до-ар-че-та
членувано бу-до-ар-че-та-та