будоар

Речник на българския език

будоа̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. будоа̀ри, (два) будоа̀ра, м. ист. Тоалетна стая и приемна на дама от висшето общество.

Грешни изписвания (3)

  • бодоар
  • бодуар
  • будуар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-до-ар
непълен член бу-до-а-ра
пълен член бу-до-а-рът
мн.ч. бу-до-а-ри
членувано бу-до-а-ри-те
бройна форма бу-до-а-ра
звателна форма