будалкане

Речник на българския език

будалкане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-дал-ка-не
членувано бу-дал-ка-не-то
мн.ч. бу-дал-ка-ния
членувано бу-дал-ка-ни-я-та