буболечка

Речник на българския език

буболѐчка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. буболѐчки, ж. Дребно пълзящо насекомо.

Грешни изписвания (7)

  • боболечка
  • боболечкъ
  • бобулечка
  • бобулечкъ
  • буболечкъ
  • бубулечка
  • бубулечкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-бо-леч-ка
членувано бу-бо-леч-ка-та
мн.ч. бу-бо-леч-ки
членувано бу-бо-леч-ки-те
звателна форма