брюнет

Речник на българския език

брюнѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. брюнѐти, м. Мъж с черна коса и тъмни очи.

Грешни изписвания (2)

  • брйонет
  • брйунет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брю-нет
непълен член брю-не-та
пълен член брю-не-тът
мн.ч. брю-не-ти
членувано брю-не-ти-те
бройна форма брю-не-та
звателна форма