брюле

Речник на българския език

брюле съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брю-ле
членувано брю-ле-то
мн.ч. брю-ле-та
членувано брю-ле-та-та