бръчкав

Речник на българския език

бръ̀чкав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бръчкъв
  • бръчкаф
  • бръчкъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бръч-кав
непълен член бръч-ка-вия
пълен член бръч-ка-ви-ят
ж. р. бръч-ка-ва
членувано бръч-ка-ва-та
ср. р. бръч-ка-во
членувано бръч-ка-во-то
мн. ч. бръч-ка-ви
членувано бръч-ка-ви-те