бръснене

Речник на българския език

бръ̀снене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бръснени
  • бръснине
  • бръснини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бръс-не-не
членувано бръс-не-не-то
мн.ч. бръс-не-ния
членувано бръс-не-ни-я-та