бръмчило

Речник на българския език

бръмчѝло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. бръмчѝла, ср.
1. Детска играчка, която може да бръмчи.
2. Разг. Пренебр. Машина, уред, който с бръмченето си пречи на някой човек. Махни го това бръмчило от главата ми!

Грешни изписвания (3)

  • брамчило
  • брамчилу
  • бръмчилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бръм-чи-ло
членувано бръм-чи-ло-то
мн.ч. бръм-чи-ла
членувано бръм-чи-ла-та

Връзки