бръмбар

Речник на българския език

бръ̀мбар съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бръ̀мбари, (два) бръ̀мбара, м. Твърдокрило насекомо.
същ. умал. бръ̀мбарче, мн. бръ̀мбарчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • бръмбър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бръм-бар
непълен член бръм-ба-ра
пълен член бръм-ба-рът
мн.ч. бръм-ба-ри
членувано бръм-ба-ри-те
бройна форма бръм-ба-ра
звателна форма