брус

Речник на българския език

брус — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бру̀сът, бру̀са, мн. бру̀сове, (два) бру̀са, м.
1. Специален камък за точене на ножове и други сечива.
2. Диал. Четвъртито парче от сланина или сирене. Брус сланина. Брус сирене.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брус
непълен член бру-са
пълен член бру-сът
мн.ч. бру-со-ве
членувано бру-со-ве-те
бройна форма бру-са
звателна форма —

Връзки