точило

1. точѝло — съществително име, среден род (тип 54)

мн. точѝла, ср. Специален кръгъл камък, който се върти и о който се търкат остриета на сечива, за да се наточат.

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

точило е производна форма на точа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

точило е производна форма на точа (мин. деят. св. прич. ср. р.).