броячка

Речник на българския език

броячка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • броъчка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бро-яч-ка
членувано бро-яч-ка-та
мн.ч. бро-яч-ки
членувано бро-яч-ки-те
звателна форма