бронзов

Речник на българския език

бро̀нзов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. бро̀нз

Грешни изписвания (3)

  • бронзув
  • бронзоф
  • бронзуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. брон-зов
непълен член брон-зо-вия
пълен член брон-зо-ви-ят
ж. р. брон-зо-ва
членувано брон-зо-ва-та
ср. р. брон-зо-во
членувано брон-зо-во-то
мн. ч. брон-зо-ви
членувано брон-зо-ви-те