брокер

Речник на българския език

бро̀кер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бро̀кери, м. Посредник на търговски сделки; борсов посредник.
прил. бро̀керски, бро̀керска, бро̀керско, мн. бро̀керски. Брокерска къща.

Грешни изписвания (1)

  • брокир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бро-кер
непълен член бро-ке-ра
пълен член бро-ке-рът
мн.ч. бро-ке-ри
членувано бро-ке-ри-те
бройна форма бро-ке-ра
звателна форма