брокат

Речник на българския език

брока̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вид тежък копринен плат със златни или сребърни нишки.

Грешни изписвания (1)

  • брукат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бро-кат
непълен член бро-ка-та
пълен член бро-ка-тът
мн.ч. бро-ка-ти
членувано бро-ка-ти-те
бройна форма бро-ка-та
звателна форма